Най-добрият приятел на моето дете

Старият приятел е по-добър от двама нови. Най-добрите приятели са тези от младостта. Толкова много пословици има за детската дружба!

Моята приятелка от първи клас е до мен и днес, а годините ни са доста - по-добре да не ги издавам. През това време сме преживели и преодолели заедно милион случки... Струва ми се, че сме като сестри, макар че сме се и карали, и разделяли. Но после животът ни събра отново и може би завинаги. Много от нас имат такива верни приятели и често те са такива от... както се помним.

Днес гледам моята дъщеря първокласничка и не спирам да се удивлявам на това колко различни са хората. Аз на нейната възраст никога не съм изпитвала проблем в общуването, напротив – не ми стигаше времето да се наприказвам и да се сприятелявам с различни деца – съседски, на роднини и приятели на нашите, от детската градина и от училище, от школата по пиано, от... Затова с известно безпокойство наблюдавам как на площадката за игра дъщеря ми стои усамотена и тихо рови в пясъка с наведена глава.

Страхувам се, че е нещастна, че страда от тази самота. Но пък всъщност детето ми е общително, усмихнато, другите хлапета го харесват и обичат. Може би то просто иска да бъде само, просто не му е интересно да играе с другите?

Наблюдавах как децата се радват на дъщеря ми в детската градина и радостно я поздравяват, прегръщат и малко се успокоих. После тя си намери приятелка. Една. Детето ми и до днес я нарича "най-добрата" си приятелка, независимо, че двете учат в различни училища.

Завръзването на приятелство е най-силното изражение на общуването и взаимоотношенията ни с хората и личните особености на човек не са толкова важни за него, колкото „нормите на развитие“ на възрастта.

Но какво е норма? Психолозите разделят условно няколко възрасти, когато в приятелството между децата доминират различни фактори, определящи модели на поведение. Тези възрастови граници и модели са, разбира се, широки и границите – размити, защото психоемоционалното развитие на две различни деца на една и съща възраст може да се различава рязко, тъй като някои съзряват по-рано, други – по-късно.

Деца до 3 г. Потребностите за общуване с връстници на тази възраст са минимални. Връзката с мама е още много тясна, а у другите хлапета децата често виждат не партньор, а конкурент. Притеснението, че чуждото дете ще вземе неговите играчки или ще обсеби вниманието на мама, е голямо. Децата в тази възраст играят по-скоро едно до друго, отколкото заедно.

Все пак възниква желание за контакт, който обикновено се изразява в посягане към куклата на другото дете. Тук родителите е редно да се включат с обяснение на простото правило: „Аз на теб, ти на мен.“

В този период се наблюдават и наченки на съпреживяване и състрадание, но надделява егоцентризмът, характерен за децата на тази възраст. Например, за да утешат плачещо дете или даже възрастен, когато видят, че е тъжен, малките от състрадание могат да му подадат своята любима играчка – те проектират своите чувства на другия човек, знаейки от опит, че когато те са тъжни, се успокояват от допира на плюшеното мече.

2. Предучилищна възраст (3 – 7 г.). Този период дава начало на отношенията им в света на големите. Тръгвайки на детска градина, осъзнават значението на екипността, заинтригувани са от другите. Малките са готови да направят нещо приятно за друг човек – споделят бонбони и играчки, а 5-6-годишните обръщат повече внимание на съвместните игри: гоненица, „сляпа баба“, жмичка. Тогава са и първите сериозни сприятелявания, те се получават най-леко и доста от тях са „предопределени“ – от това, че са в една група в детската градина, в спортната школа, че живеят в съседни входове...

3. Малки ученици (7-10 г.). Децата вече са узрели да обсъждат заедно филми, книги, да анализират постъпките на връстници или големи, да приемат това, да отхвърлят онова. Като правило, приятелствата в тази възраст се завързват между деца със сходни интереси. На тях не само им е приятно да играят заедно, но и да ходят в един и същи кръжок, да споделят интересни новости, да си съперничат в постиженията.

Децата на тази възраст все още виждат всичко през призмата на собственото си Аз и това е съвсем нормално. Затова и в избора на приятели при тях все още действат егоцентрични мотиви. Те се притесняват повече за това дали се отнасят добре с тях, дали са доброжелателни към тях.

4. 10-12 години – тогава децата вече започват да преценяват не само отношението на приятелите към тях, но и към другите – съученици, познати възрастни. Оценяват личностните качества и чертите на харатера. На първо място излиза способността за съпреживяване, за интимност (не ме разбирайте неправилно, имам предвид способността да се споделят съкровени неща, отношенията да са максимално чеестни, да няма никакви тайни помежду им).

Светът на подрастващите е идеалистичен, черно-бял. В тази възраст децата са много раними, чувстват болезнено всеки фалш, предателство и нечестност, тогава има много разриви в отношенията.

5. След 12 години – като правило, тийнейджърите имат един-двама „най-добри“ приятели, обикновено съученици или деца от групата по карате или от школата по балет или пиано. На този етап от развитието им намалява ревността към приятелите и те нямат нищо против да завързват различни познанства. Вече няма такива: „Ани, ти си или моя приятелка или на Петя – избирай!“ Всичко това отстъпва място на осмислено и лоялно партньорство.

Всичко, описано дотук, общо взето очертава това, което знаем от опит – че създаването на истинско приятелство е и просто, и много сложно нещо, че човешките отношения са подвластни на различни препятствия и зависят от личността на детето.

Дори 4-годишно дете, което все още не умее да изразява добре своите мисли и чувства, може да бъде ясно изразен екстроверт, да се стреми към общуване с различни хора. Такова дете контактува лесно, не преживява дълбоко, ако го наранят, бързо открива нови приятели.

Неговата противоположност – интровертно дете още от ранна възраст изпитва трудности и проблеми в общуването. Може то просто да не му е необходимо, да предпочита уединение и съзерцание, да не допуска никого до вътрешния си свят или пък да го направи след задълбочена проверка. Но ако такъв човек си намери приятел, ще му е верен дълги години.

Каквото и характер да има детето, никога не го унижавайте, въвеждайки го в компанията на други деца с думите: „Вземете това момиченце да си играе с вас!“ Другите хлапета естествено няма да откажат на тази молба, но ще се отнасят дистанцирано към въпросното момиченце, това е сигурно.

Наблюдавайте децата си, съобразявайте се с техните особености, помогнете им да вникнат в смисъла на дружбата. По-важно е да ги научите да се разбират с хората, да разграничават искрените отношения от тези с користни подбуди. Много хубаво е да децата ви да познават вашите най-добри приятели и историята на вашата дружба, защото, както всичко в този живот, и способността да се сприятеляваме се възпитава с личен пример.

Тина Александрова, майка на три деца – момчета-близнаци и дъщеря